Отворих очи.Видях, че лежа на някакво легло, пред очите ми бяха Джейк и едно момиче.Тя беше...тя беше медицинска сестра!
-Къде съм!-рязко се изправих, и се развиках.
-Не, г-це Уолтър легнете, легнете не сте добре!-медижинската сестра бутна мен да легна.
-Вижте, аз съм добре!Джейк кажи и!-мъчех се да се отърва
-По-добре ще е да останете тук!-медицинската сестра ме бутна отново на леглото-Била сте припаднала, по-добре ще е да си останете тук, не разбирате ли!
-Виж, аз съм добре!Пуснете ми да си ходя, пратете някого с мен, но просто ме оставете, моля ви, моля ви, моля ви, моля ви, оставете ми да си ходяяяяяяя!-изкрещях вече жестоко.
-Миличка, това ми е работата!-Медицинската сестра говореше с такъв спокоен глас.
-Моля ви пуснете меееееееееееееее!Пуснете мееееееееее!-тези викания се превърнаха в ръмжене.